Zabránit nám, aby naše city bezmezně ovládly náš úsudek.
Да ни попречи да позволим емоциите да предопределят нашата преценка.
Za tu dobu se naše city změnily.
Чувствата ни вече се бяха променили.
Worfe, myslím, že se můžeme soustředit na naše city, tvoje a moje.
Уорф, мисля че трябва да се концентрираме върху нашите чувства, твоите и моите.
Věděla jsem, že si mě nebudeš pamatovat, ale byla jsem si jistá, že se naše city vrátí.
Знам, че ти не ме помниш, но аз съм сигурна, че можем да върнем чувствата, които имахме.
Nakonec, pane Cole, nás všechny vyléčí naše city.
Накрая, г-н Коул, всички се излекуваме от чувствата си.
Přespolní si myslí, že nic necítíme... ale to je jen proto, že naše city vždy neukazujeme.
От страни изглежда, че нямаме чувства... но истината е че никога не ги показваме.
Lidé z Fair Havenu sice nejsou skuteční, ale naše city k nim jsou.
Жителите на Феър Хейвън може и да не са живи, но чувствата ни към тях са живи.
Bez ohledu na naše city, tam stejně půjdeme a řekneme Harrymu naše poslední Sbohem.
Без значение какви чувства изпитваме, ще отидем да кажем последно сбогом.
O něčem se však rozhodlo... a my se musíme bez ohledu na naše city podřídit.
Длъжни сме да го спазваме, независимо от личните ни чувства.
Akorát si myslíme, že nad tím nemáme kontrolu, naše myšlenky jsou nastaveny na auto-pilota, naše city jsou na auto-pilota, a všechno se prostě nějak stane.
Мислим си, че нямаме контрол, мислите и чувствата ни са на автопилот и всичко ни се предоставя автоматично.
A jestli můžem něco udělat, pak je to oddělit naše city od naší práce.
И ако има нещо, което да направим, е да разделим чувствата от работата.
Kolikrát jsme tu takhle seděli a měli stejný rozhovor znovu a znovu dokola, koukal ses nám do očí a vymlouval ses na neznalost a hrál na naše city a řekl jsi nám vše, co sis myslel, že chceme slyšet,
Колко още време ще седиме тук и ще правиме един и същ разговор за това като ни гледаш в очите и отказваш да признаеш, и си играеш с нас, и всеки път ни казваш това, което си мислиш, че искаме да чуем
Zkusili jsme naše city dát stranou, a dát jim šanci navázat na minulost... ale oni to nezvládli.
Опитахме се да поставим чувствата настана, да си възвърнат миналото. Но не можаха.
Abychom upevnili naše city, často jsme si představovali naši společnou budoucnost, představovali jsme si, že jsme párek staříků s kopou vnoučat.
За да стабилизираме чувствата си, често се замисляхме за бъдещето ни заедно, представяхме си, че сме стари и имаме много внуци.
Teď nemáme žádný peníze a navíc naše city jsou raněny.
Сега не само, че нямаме пари, но и чувствата ни са наранени.
Protože jako muže nás učí skrývat naše city.
Защото мъжете са научени да крият емоциите си.
Když jsou naše city skutečné a upřímné, tak na věku nezáleží.
Ако чувствата ни са истински, възрастта няма значение.
Je důležité, abychom oddělili naše city vůči Longsdaleovi od faktu, že ten, kdo ho okrádá, porušuje zákon a musí být pohnán ke spravedlnosti.
Важно е да отделим чувствата си към Лонгсдейл от факта, че който и да го ограбва нарушава закона и трябва да бъде предаден на правосъдието.
Chci říct, proč musí mít naše city založené na politice?
Защо си мисли, че чувствата ни зависят от политиката?
Sestřenice Kathy nás pozvala, aby neranila naše city.
Братовчедката Кати ни покани, за да не нарани чувствата ни.
Donutilo nás to zapomenout na naše city, takže...
Накара ни да забравим чувствата си, тъй че...
Nakonec, naše city byly odhaleny, pod bezměsíčnou oblohou.
Накрая чувствата си ний разкрихме под безлунното небе.
Vždycky říkáš, že nemůžeme dovolit, aby naše city zastřely náš úsudek, ale ty jsi to dovolil.
Винаги казваш, че не можем да допуснем емоциите да замъглят преценката ни, но ти го допусна.
Jen proto, že jsou ve škole prázdniny, to neznamená, že prázdniny mají i naše city.
Е, само защото училището е във вканция не означава, че и чувствата ни си почиват.
Co nám teď brání, abychom odhalili naše city?
Какво може да ни спре да обявим чувствата си сега?
Kéž by si muži dělali o naše city starosti alespoň ze čtvrtiny jako my.
Иска ми се мъжете също да се тревожеха за нашите чувства, поне малко.
Myslíme si, že naše city jsou výjimečné, že to, co cítíme my, nikdo jiný nikdy necítil.
Мислим за емоциите си, като че са тези уникални, лични явления, които никой друг не е изпитвал.
Už víc nemusíme skrývat naše city.
Но вече няма сили да търпя това.
Může se nám zdát, že naše city jsou tady dole, ale ve skutečnosti jsou tady nahoře, klepou na náš limbický systém.
Може да чувстваме, че нашите емоции за тук долу, но всъщност са тук, които чукат около лимбичната ни система.
Ale můžeme naše city popírat navždy?
Но можем ли да ги забраним завинаги?
Sám jsi to řekl, Wile, nemůžeme dovolit, aby se nám do cesty pletly naše city.
Уил, както ти каза, не можем да позволим нашите чувства да стоят на пътя ни.
Dříve nebo později přijde den, kdy bude svět bez ohledu na naše city žádat, abysme...
Рано или късно, ще дойде денят, в който, въпреки чувствата ни, светът ще поиска ти и аз...
Protože jsme ti říkali, ať se stane cokoliv, naše city k tobě a tvým sestrám se nezmění.
Защото ти казахме, че каквото и да става, няма да промени чувствата ни към теб и сестрите ти.
A chci, abys věděl, že ať se v tomto případu stane cokoliv, neovlivní to naše city, nebo ano?
И искам да знаeш, че независимо какво стане с случая, това няма да попречи на чувствата ни, нали?
1.0758390426636s
Stáhněte si naši aplikaci s slovními hrami zdarma!
Spojte písmena, objevte slova a vyzvěte svou mysl na každé nové úrovni. Jste připraveni na dobrodružství?
Да ни попречи да позволим емоциите да предопределят нашата преценка. 